Пловдивска адвокатка обиколи света, гушка гепарди в Замбия
Анна Йорданова е адвокат по специалност, само че актьор и фотограф по душа. Вечно търсещият дух, неизчерпаемата сила и изследователската страст я водят към непознати светове. Обиколила е доста страни по света, само че в сърцето вечно остава Африка.
Анна Йорданова се впуска в рискови и продължителни пътешествия, без дълго да се приготвя. Купува билет и потегля. Понякога сама, различен път - с другари, а задачата е една и съща - да се потопи в атмосферата на страната, да опознае живота на локалните, да направи фотоси и филми. Щом се завърне, с дни наред споделя на близки и познати за страстта и прекарванията си. Има другари от целия свят.
Сред опознатите от нея страни са Южна Африка, Зимбабве с водопада Виктория, Малави, Танзания, Занзибар. През 2011 година е единствената жена, взела участие в рали с джипове, и измежду всички мъже от Унгария, Русия, България печели първо място. Четири пъти посещава Египет. Получава специфичната премия на National Geographic за фотос от пътуването в Тунис, откъдето се завръща със фотоси и филм. След пътешествието из Йордания прави първата си галерия от снимки, а персонално почетният консул на Йордания в България я открива. Досега е показала общо 11 изложения от разнообразни страни - 10 в България и една в Мароко.
На 9 февруари тази година сподели на пловдивчани чара, хубостта и колорита на Мароко с изложбата „ Приказка сред океана и Сахара “. Тя се осъществя под патронажа на посолството на Кралството в София, а десетки юристи, другари и фенове на фотографското изкуство дойдоха в артгалерия „ Signa “ в Грандхотел " Пловдив " да я поздравят. Изложбата ще остане в галерията до 8 март.
Адвокатката пътува четири пъти до Мароко. За пръв път се влюбва в страната по време на конгрес на Международния адвокатски съюз във Фес. Опознава Маракеш - едни от имперските градове в страната, отива до града мегаполис Казабланка на брега на Атлантическия океан, обикаля столицата Рабат, потапя се в света на берберите и придвижва в дома си известните им килими.
Ани обиколя Индия, Мумбай, великия Тадж Махал,Танзания.
През 2011-а взема решение да посети Мали и се впуска в огромна случка. Разбира, че в пустинята Сахара, покрай Тимбукту, всяка година при започване на януари се организира музикален фестивал, където се събират музиканти от Мали, Нигер, Алжир, Мавритания, Мароко, Сенегал, от Европа и Америка. Решава да тръгне и преди Коледа се обажда в консулството в Москва, а оттова споделят да прати документите, без да уточнят по кое време могат да извадят визата. Точно за един ден си купува билет за Бамако - столицата на Мали, и точно на Нова година отпътува за Истанбул. Няколко часа преди полета на 1 януари получава визата по пощальон в турския град.
„ Приземихме се на летището в Бамако в три през нощта. Черна нощ, хора носят фенерчета и табели с името на индивида, който чакат на аерогарата. По едно време виждам три момчета търсят Ана Джордън. Качих се в джип, пътувахме към час и ме настаниха в хотел. На идната заран с двама водачи поех през пустинята за Тимбукту. Минахме през земите на догоните - платото Бандиагара към Тимбукту. Пътят беше дълъг и прашен. Самият фестивал беше ужасно преживяване. Сприятелих се с локалните туареги. На шестия ден не можахме да се разделим. Всяка вечер танци, песни, смях до три-четири през нощта. През деня се разхождах из пустинята с камила. Един туарег с меч ме придружаваше сред дюните. Беше огромна случка “, спомня си пловдивчанката.
Признава, че Африка е на сърцето. Ходила 17 пъти и се усеща като вкъщи си. Саваните, пустинята, водопадите на Виктория, езерото Малави оферират на пътешественичката незабравими прекарвания.
„ В Замбия и Кения си играх с лъвове и гепарди, прегръщах ги, гушках ги. Беше огромно развлечение. Разбира се, имах и трима придружители, въоръжени. Бяха подготвени всеки миг, в който дивите животни станат нападателни, да стрелят “, спомня си пътешественичката.
„ В Намибия отидох на рали с джипове дружно с мой другар и братовчед ми и спечелихме първото място. Сменяхме се на три часа, а аз имах опция да фотографирам. Като свърши ралито, тръгнахме да обикаляме и по една случайност навлязохме в Ангола. Един от граничарите ни спря, предизвести ни, че сме минали границата, но бързо се сприятелихме, най-после дори се и почерпихме “, смее се Ани.
" Съветвам всеки, който има опция, да обикаля света. Една масайска сентенция гласи: “Единствено умно е окото, което е пътувало ”, споделя пловдивчанката.
Тя си е донесла сувенири и картини от разнообразни страни. Щом мине Атанасовден - трансформира интериора у дома с движимости от Африка, за Великден поставя картини на български създатели, а през септември подрежда всичко в арабски жанр.
Отдава се на благотворителни дела. Средствата, събрани от изложбите през годините, отиват за Детската клиника на УМБАЛ „ Свети Георги ", за камерни и театрални спектакли, подарява на учители и родители на починали военнослужещи, за изпаднали в потребност хора на изкуството, за прехрана на дете от вкъщи „ Мария Луиза “, за специфичното компютърно приспособление с брайлова писменост за незрящ студент. Прави дарения на Висшия адвокатски съвет.
Анна Йорданова се впуска в рискови и продължителни пътешествия, без дълго да се приготвя. Купува билет и потегля. Понякога сама, различен път - с другари, а задачата е една и съща - да се потопи в атмосферата на страната, да опознае живота на локалните, да направи фотоси и филми. Щом се завърне, с дни наред споделя на близки и познати за страстта и прекарванията си. Има другари от целия свят.
Сред опознатите от нея страни са Южна Африка, Зимбабве с водопада Виктория, Малави, Танзания, Занзибар. През 2011 година е единствената жена, взела участие в рали с джипове, и измежду всички мъже от Унгария, Русия, България печели първо място. Четири пъти посещава Египет. Получава специфичната премия на National Geographic за фотос от пътуването в Тунис, откъдето се завръща със фотоси и филм. След пътешествието из Йордания прави първата си галерия от снимки, а персонално почетният консул на Йордания в България я открива. Досега е показала общо 11 изложения от разнообразни страни - 10 в България и една в Мароко.
На 9 февруари тази година сподели на пловдивчани чара, хубостта и колорита на Мароко с изложбата „ Приказка сред океана и Сахара “. Тя се осъществя под патронажа на посолството на Кралството в София, а десетки юристи, другари и фенове на фотографското изкуство дойдоха в артгалерия „ Signa “ в Грандхотел " Пловдив " да я поздравят. Изложбата ще остане в галерията до 8 март.
Адвокатката пътува четири пъти до Мароко. За пръв път се влюбва в страната по време на конгрес на Международния адвокатски съюз във Фес. Опознава Маракеш - едни от имперските градове в страната, отива до града мегаполис Казабланка на брега на Атлантическия океан, обикаля столицата Рабат, потапя се в света на берберите и придвижва в дома си известните им килими.
Ани обиколя Индия, Мумбай, великия Тадж Махал,Танзания.
През 2011-а взема решение да посети Мали и се впуска в огромна случка. Разбира, че в пустинята Сахара, покрай Тимбукту, всяка година при започване на януари се организира музикален фестивал, където се събират музиканти от Мали, Нигер, Алжир, Мавритания, Мароко, Сенегал, от Европа и Америка. Решава да тръгне и преди Коледа се обажда в консулството в Москва, а оттова споделят да прати документите, без да уточнят по кое време могат да извадят визата. Точно за един ден си купува билет за Бамако - столицата на Мали, и точно на Нова година отпътува за Истанбул. Няколко часа преди полета на 1 януари получава визата по пощальон в турския град.
„ Приземихме се на летището в Бамако в три през нощта. Черна нощ, хора носят фенерчета и табели с името на индивида, който чакат на аерогарата. По едно време виждам три момчета търсят Ана Джордън. Качих се в джип, пътувахме към час и ме настаниха в хотел. На идната заран с двама водачи поех през пустинята за Тимбукту. Минахме през земите на догоните - платото Бандиагара към Тимбукту. Пътят беше дълъг и прашен. Самият фестивал беше ужасно преживяване. Сприятелих се с локалните туареги. На шестия ден не можахме да се разделим. Всяка вечер танци, песни, смях до три-четири през нощта. През деня се разхождах из пустинята с камила. Един туарег с меч ме придружаваше сред дюните. Беше огромна случка “, спомня си пловдивчанката.
Признава, че Африка е на сърцето. Ходила 17 пъти и се усеща като вкъщи си. Саваните, пустинята, водопадите на Виктория, езерото Малави оферират на пътешественичката незабравими прекарвания.
„ В Замбия и Кения си играх с лъвове и гепарди, прегръщах ги, гушках ги. Беше огромно развлечение. Разбира се, имах и трима придружители, въоръжени. Бяха подготвени всеки миг, в който дивите животни станат нападателни, да стрелят “, спомня си пътешественичката.
„ В Намибия отидох на рали с джипове дружно с мой другар и братовчед ми и спечелихме първото място. Сменяхме се на три часа, а аз имах опция да фотографирам. Като свърши ралито, тръгнахме да обикаляме и по една случайност навлязохме в Ангола. Един от граничарите ни спря, предизвести ни, че сме минали границата, но бързо се сприятелихме, най-после дори се и почерпихме “, смее се Ани.
" Съветвам всеки, който има опция, да обикаля света. Една масайска сентенция гласи: “Единствено умно е окото, което е пътувало ”, споделя пловдивчанката.
Тя си е донесла сувенири и картини от разнообразни страни. Щом мине Атанасовден - трансформира интериора у дома с движимости от Африка, за Великден поставя картини на български създатели, а през септември подрежда всичко в арабски жанр.
Отдава се на благотворителни дела. Средствата, събрани от изложбите през годините, отиват за Детската клиника на УМБАЛ „ Свети Георги ", за камерни и театрални спектакли, подарява на учители и родители на починали военнослужещи, за изпаднали в потребност хора на изкуството, за прехрана на дете от вкъщи „ Мария Луиза “, за специфичното компютърно приспособление с брайлова писменост за незрящ студент. Прави дарения на Висшия адвокатски съвет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ